- Karin's house -

Когато тя посегна да му го хвана направи лек ветрец и той си мръдна ухото.След това се обърна бързо и скочи върху нея и я повали на земята след това каза:
-Пак ли ти бе.Гад такава.Карин те изгори и погледна към стола,а Карин я нямаше там.След това погледна към това което беше "хванал" и каза:
-Имам оправдание мислех,че е мухата която ти изгори.

Кравинов стана бавно от нея и седна на мястото си.След това няколко пъти си размести долната челюс и каза:
-Аз таковата.Незнам какво ми става днес,и вчера,и онзи ден,и по - онзи ден.

-Не всъщност винаги съм се държал така.Просто се опитвам да застана за един момент сериозно,но не ми се получава.Немога да стоя на едно място както повечето лидери правят.

Кравиноф седя седя 1-2 минути,а след това го изби на смях и започна да се хили доста шумно.

Той спря да се смее и каза:
-Да извинявай. -Той слезе долу на земята и седна до нея и отново започна да си мята опашката зад нея и да мърка леко

-Ами защото се сетих за един мой стар приятел от академията.Беше много забавен. -Той както си мяташе опашката и изведнъж спря.След това леко я прокара през гърба на момичето до другата страна и я бутна по рамото с нея все едно някой друг я бута и продлъжи да си я мятка

Той си погледна опашката и започна да си мърда съвсем леко връхчето на опашката и продължи да мърка.

-Да,добре разбрах.Спирам да мърдам с опашка. -Той се огледа,а след това отново започна да ближе лапата си.

Той все още не си мърдаше опашката,а само се ближеше.След около 3-4 минути най - накрая се наблиза и преглътна.Той погледна към Карин и каза:
-Защо ми държиш опашката.

-Не,не ми пречи просто ми е странно.Мисля,че никой до сега не ми е пипал опашката освен ти и аз разбира се,но аз не се броя като някой друг защото тя си е изцяло моя.

Той се усмихна и каза;
-Радвам се,че се радваш,че ти си първата която пипа опашката ми.Просто не съм срещал други които искат да я схвнат или поне не за толкова дълго.Срещал съм малки деца които вървят с майките си и си мислят "Еха колко пухкава опашка има този човек с костюма искам и аз такава" или нещо подобно.

Той се усмихна леко фълшиво и каза тихо на себе си:
-Добре,че още не ми се е нахвърлила.

Той вдигна рамене и погледна с един невиннен поглед и каза;
-Не съм казал почти нищо. -След това премигна няколко пъти