Главната Квартира на МКП

Фука седна на един леко изтърбушен стол и се загледа в другарят Димитрий.Тя се чудеше какъв ще е следващият му ход.Е неможеше да чете мисли поне за сега.

Димитрий все още не можеше да предприеме никакви действия, тъй като основният му опонент все още не беше официално обявен... Очевидно Шрьодингер изчакваше точният момент, в който да създаде своя собствена организация, която може би ще бъде пълната противоположност на тази на Руснака / крайно дясна /... И именно това го навеждаше на мисълта, че може би в най-скоро време предстоеше голяма война...
ПП: Мисля да лягам - лека нощ другари! :Р

Фука се събуди от АФК-то и каза:
-Аз отивам да сменя героя

Гошо за по - накратко застана под прозореца.След това погледна нагоре.Малко приклекна и скочи.Той застана на рамката на отворения прозорец и загледа какво прави другаря Димитрий

Гошо влезе и за няколко секунди обиколи цялата стая.След това се спря до един снайпер и се облегна на масата.Докато гледаше Другарят Димитрий той уви бавно снайпера с упашка и го скри зад себе си и каза:
-Да,тук е много хубаво. -Той се направи леко на ударен с мокър парцал. След това добави.
-Всъщност като се замисля.Да тук е хубаво добро е за щаб обаче е леко празно.Трябва да се сложи нещо.Ето там и там и там. - Той посочваше местата където трябва да се сложи нещо,а това го каза доста бързо. - Всъщност и бюрото ти е пропаднало и то трябва да се смени не е кой знае какво.

-Ами аз ли.На 11 завърших военно училище на 17 станах агент №1 на Руската федерация.Тогава ме изпатиха в Израел за една мисия.До този момент си бях най - нормален човек.Последният ден или пред последният не знам със сигурност защото ми се губят някои работи от тогава.Имаше покушение над нашият джиб в който бяхме няколко човека.Бяхме атакувати и всички загинаха освен аз.Аз мутирах и се превърнах в това което виждаш в момента.Общо взето това е моята история.Та за уменията ли.За едното от тях ще ми трябва и твоята помощ,но преди това ще ти покажа другото.
-Ето това е оръжето ми.Той вдигна снайпера на Фука вече неговия и каза:
-Гледай сега.Той хвана снайпера с 2 ръце и се прицели в главата на Димитрий и възпроизведе истрел.Коршумът стигна до главата му и се спря.Съмсем леко докосна челото му.Той се въртеше в въздуха на едно място и след около 10 секунди падна на бюрото пред Димитрий.
-Та това беше едната ми способност.Другата ще ми трябваш и ти както казах.Така искам да си помислиш за нещо.Каквото и да е то.

Григорий си сложи показалеца и спредният пръст на слепоочието и погледна Другарят Лидер и каза:
-Вие си мислите,че притежавам интересни способности и,че ще бъда от полза за Червената армия заради снайпера в ръка. Той замълча и след малко добави:
-Мога също така да накарам всяко едно създание да си мисли това което аз искам и да гледам през неговите очи след като вляза в съзнанието му.Може и да ме чуват като под съзнателен глас.

-Григорий се усмихна леко и каза;
-Всъщност аз знам всичко за теб вече.Свикнал съм да се ровя из мислите на хората дори когато самите те не искат.Хубавото е,че мога да им показвам отделни моменти от техния живот дори без да разберат.Другарю вие също едва ли сте разбрали,че бях в главата ви преди малко.Питър Паркър ?Интересно.