Къщата на Елигора

Елигора беше във всекидневната на своя дом, която беше в едно от добрите предградия на града. Тя се беше излегнала на канапето с мека тапицерия и четеше една от любимите си книги. до нея на малката дървена холна масичка се намираше голяма чаша с любимото топло капучино с бита сметана. Елигора отпи от капучиното и прелисти страницата.

Един мотор "ферари" червен спря пред къщата.На него седеше момиче с червени прилепнали кожени дрехи и червена каска.Тя си свали каската и с галантна стъпка отиде до вратата и почука

Елигора отиде да види кой може да я търси по това време и видя на прага си непознато момиче в прекалено много кожени дрехи. Елигора я поздрави:
- Здравей! Аз съм Елигора.

Фука беше с черни очила.Когато Ангелчето отвори вратата и се изписа една тъничка усмивчица на лицето.
-Здравей Елигора.Аз съм Фука.Дойдох да се запозная и с теб,а може би не само.

Елигора беше леко смутена. Тя покани Фука да влязат. Те минаха по коридора облицован с тъмна дървесина и Елигора предложи на Фука да остави якето си на голяма закачалка. След това двете момичета влязоха във всекидневна. Слънцето се беше показало зад облазите и светлината нахлуваше през голямите френски прозорци. Елигора покани Фука да седне и й предложи чаша топло капучино.

Фука докато ходеше към всекидневната анализираше всяко едно ъгълче от сградата.След като влязоха та продлъжи да оглежда всекидневната.Тя се усмихна леко и каза:
-Да, благодаря.Тя все чашата с капучино която ангелчето и подаде и отпи от нея

Елигора не знаеше какво точно да каже, затова попита Фука:
- Откъде знаеш, че тук живее някой и защо се спря точно пред моята врата? - каза Елигора и се усмихна, за да не изглежда груба.

Фука отново отпи от горещото капучино което би обарило всеки нормален човек и каза:
-Ами просто исках да се запозная и с теб.

Елигора разбра, че може би е засегнала Фука и реши да й се реваншира.
- О! - каза тя - Поласкана съм! Разкажи ми за себе си.
Елигора се надяваше, че Фука не е забелязала лекия груб тон в гласа й преди малко.

Фука завъртя 3-4 пъти ръката си на 360 градуса което никое човешко създане едва ли ще може да направи.
-Ами аз ли.Аз съм едно момиче. -Тя направи малка палза и продлъжи:
-Едно момиче.Момиче робот.Направена съм за военни цели и отбрана от мистични същества,но избягах от създателите си и ето ме тук в града

Фука си доизпи капучиното и целуна Ангелчето леко по устните.След това излезе от къщата и си търгна

Елигора остана учудена от тази целувка и не можа да разбере защо беше тя.

Елигора излезе и се запъти към реката.

Елигора се прибра, но някак си тази вечер не искаше да остава сама.