Карин бавно вървеше към върха на планината, докато не достигна стръмната скалиста област. Реши да остане тук, като се заизкачва по скалите и накрая се качи на най-високата. От тук имаше доста хубав изглед към подножието на планината, както и към градчето, виждащо се в далечината. Ветрецът леко подухваше и развяваше дългата й бяла коса, а чистият въздух я накара да се отпусне съвсем. Но сега не беше време за релакс, а за тренировка. Мислеше да тренира физическите си възможности - рефлексите, силата си и т.н. Но наврярно сама нямаше да може да постигне добри резултати, тъй като нямаше партнbор, с който да тренира това. Затова тя реши да се позанимава малко с пламъците си. Разбира се, вече ги владееше доста добре, но малко допълнителна тренировка никога не беше излишна. Трябваше да може да ги контролира перфектно.
И така .. Карин седна на скалата, затвори очи и се концентрира. След секунди на земята около нея се появиха пламъци, въпреки че технически погледнато скалата не можеше да се подпали. Така де, тя не гореше. Пламъците просто се плъзгаха въру нея, образувайки различни фигури около Карин.