Брегът

Той си вдигна лапичките нагоре и продлъжи да мърка и да гледа нагоре на някъде

Алис продължаваше да го гали.

Той си се кефеше и каза тихичко на себе си:
-Повече никога няма да се превърна в човек.Така си ми е супер.

-Хей какво е чуството да си котка ?
Попита Алис и го погледна в очите.

Той измърка и каза:
-В момента чувството да си котката е толкова яко,че не ти трябва да си човек никога повече.

Алис го вдигна нагоре като не откъсваше очи от неговите и каза:
-Че на мен ми харесваш и когато си човек...

Той леко се нацупи и не каза нищо.След това си помисли "Аз пък защо ли останах с друго впечатление"

Алис видя, че нещо не беше на кеф и го остави отстрани до нея.

Той отново се покачи върху нея и легна някъде между гърдите на Алис обаче този път не мъркаше.

Алис го погледна без да казва нищо.

-Какво ти има Усаги - чан.Вече като моя господарка аз трябва да знам какво ви тревожи.

-Просто ми е малко скучно...
Каза тя и го погали по главата.

Когато тя го погали той леко си я надигна и каза:
-Добре измисли нещо.Ако искаш може да ми покажеш новия ми дом.

-Добре... но първо ще се облечем...
Каза Алис като се изправи огледа се и тръгна към мястото където се беше съблякла.

Той скочи и подвикна зад нея:
-Чакай ме,чакай ме. -Той я догони,а след това и се хвърли на рамото и си легна там

Алис се почеса по главата и каза:
-Съжалявам... замалко да те забравя...
След това лек се засмя и след като стигна до дрехите си тя го свали от рамото си изапочна да се облича.

Той застана пред нея и започна да я гледа какво прави.

След като се облече тя погледна към котето и попита:
-Ти няма ли да си вземеш горницето или завинаги ще си седиш във тази форма ?

Той погледна нагоре и каза:
-Незнам може и да си остана в тази форма.Пък и това е само горнище.

-Добре тогава да тръгваме...
Каза Алис като се наведе взе го и тръгна.