- Karin's house -

Карин чу в главата си мимолетен глас.Нещо като нейните мисли само,че с друг глас.
-Карин предполагам знае,че другарят Димитрий отсъства за няколко дена и аз поемам МКП.

-Добре,мисля че с вас другарко ще се разберем.Същото се отнася и до вас другарко.Ако ви потрябвам просто ми ме повикайте или ако искате просто да се видим.

-Да,така е наистина е добро средство за комуникиране.Не няма толкова много работа.Всички документи съм прегледал и чакаме нови членове за разрастване на МКП.Е сега излизам от мислите ви другарко

След около 20-тина минути на вратата се почука.Там беше не кой друг,а самият Кравинов с снайпер на рамо и катана от другата страна.Докато чака той се обърна с гръб към вратата и започна да угежда мястото където той се намираше.Тук беше красиво имаше природа.Мястото беше тихо или поне в този час на деня нямаше почти никакви привизни средства наоколо освен паркирани коли тук - там

Кравиноф си помръдна едното ухо след като тя каза "здравей" и той се обърна.Усмихна се леко и подаде ръка:
-Григорий Кравиноф.

-Да,предполагам,че е така.Радвам се,че имаме на наша страна красива другарка като вас Карин.Също така и толкова силна която владее стихията огън.Радвам се да се запознаем.

-Не се притеснявайте другарко. -Той направи няколко стъпки напред и влезе вътре в къщата на Карин.След това се огледа и се усмихна и каза:
-Тук е много приятно местенце за живеене всичко е подредено като в аптека.

Кравиноф остави снайпера и катаната внимателно на една маса за да не я удраска или нещо подобно.След това обърна един стол и прекрачи обелаглката и седна на стола.
-Благодаря за което.Сигурно сте учидена от външния ми вид. -Той си помръдна леко едното ухо за да разбере за какво говори той.

Той си сложи 2-те ръце на облегалката,а след това и главата си върху ръцете и започна леко да си подмята упашката и каза:
-Не,едва ли ще ми се прияде пилешко.Само да не ви се дояде на вас печано котешко на феникски огън.

Той се усмихна и каза тихо:
-Здравейте отново другарко. -Той продължаваше да си размахва опашката и леко да си помръдва едното ухо защото в въздуха летеше нещо като муха и му правеше лек вятър и донякъде това го дразнеше и го караше да си мърда ухото.

Той стана от стола и започна да се върти и да си чеши ухото.
-Не,няма проблем

Той влезе в главата на момичето без тя да разбере и след около още 30-40 секунди подскачане каза:
-Да,вече съм добре. -Той искаше да разбере за какво си мисли в този момент.Той замълча за малко и добави:
-Може да ми говорите на "ТИ" другарке